"Още по-голямото приключение на малкото таласъмче", Никола Райков

Спомняте ли си „Голямото приключение на малкото таласъмче“ от миналото лято?! Беше супер готино и супер приключенско! Е, този юли държа в ръцете си „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“ и е по-супер готино и по-супер приключенско.

Статусът ми на не-4-годишна и не-майка е далеч от промяната, но пък съм толкова здраво вклинена между двете таргетни групи, че сама представлявам трета. Всичко, което харесвам в писането на Никола Райков от първата част на приключението, го има и тук, но е повече. Съвсем откровено съм се смяла с глас. Не зная какво говори това за мен, но мисля, че говори, че съм супер яка!! Благодаря!

В „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“ се срещаме с много порасналото таласъмче една седмица след предишното му приключение и мисля, че тук е моментът да спомена колко гениално по детски е представена концепцията за време в книжката, защото само някой, който току що е преживял приключение, може да оцени колко дълго време е една безприключенска седмица.

Ако трябва да посоча основна разлика между първата и втората книжка, тя би била в постигнатите цели. „Голямото приключение...“ имаше някак по-възпитателна роля, занимаваше се с добро и лошо, правилно и неправилно, без разбира се да назидава. „Още по-голямото приключение...“ намирам за по-обучителна. Все едно таласъмчето, също както всяко дете, е преминало във възрастта, в която „защо“ е най-любимата въпросителна думичка.

Главният ни герой още в първа глава губи дома си заради есенни наводнения и тръгва да си търси нов. И така получава възможността да обиколи света, да се срещне с различни животни със странни професии и занимания, да не говорим за локациите им.

- Извинете, Вие от коя локация сте мигрирали?
- Не сме миг, миг, ...гримирали, а долетяхме – обясни му Таласъмчо.
- Да, и не от локация, а от вкъщи – дообясни му щъркелът.

Да, камилата съвсем очаквано ми е сред любимците, защото носи очила. Абсолютно предсказуема съм станала.

Та така, приключенствам си с тази книга-игра ежедневно! Даже онази вечер прочетохме една приказка със сестра ми. И тя не е на 4, по-скоро на 16, и се забавлявахме плътно около полунощ. :) Останаха ми още няколко недовършени края, но си ги пестя, защото в мрачните дни на страховито настъпващата зрелост ще има остра нужда от таласъмски приключения!!

И ако аз не мога да ви убедя, че това е върховна детска книга, може би „Националното отличие за НАЙ-ДОБЪР ДЕТСКИ ФАНТАСТ ЗА 2013 - 2014 г.“, присъдено на Никола Райков, може да направи нещо за вас, но хлапетата и барабар Станислава с тях, са фенове отдавна. ;)

Ето тук за всичко: prikazka-igra.com

P.S.: Моля, нека се отбележи колко съм отдадена в сгъването на вестник за моряшки приключения!! :))