вторник, 16 октомври 2012 г.

"Дамата с камелиите", Александър Дюма - син


Трябва да се възвърна към писането и вдъхновеното четене. Чувствам липса. А есента е най-вдъхновяващото време. Но преди това да стане имам една книга, за която за малко да забравя да понапиша нещо. Може да е заради подсъзнателния ми отказ да пиша за книги така както се оказа, че съм способна да говоря за тази. И ако някой много обича „Дамата с камелиите” на Александър Дюма - син, сега е моментът да спре да чете, инак няма да съм сред любимите му хора.

Имам си бележник. И в него си пиша интересни неща от книгите, които чета – цитати, разни моментни хрумвания, или пък понякога само номера на главата или страницата, която особено ме е поразила. Трите определения, които имам написани за тази книга са: „наивна, блудкава, откровено тъпа”. И едва ли бих могла да кажа нещо по-различно от това вече може би два месеца, след като съм прочела историята на Дамата с Камелиите.

Как започна всичко. По онова време (юли-август) имах нужда от книжка за чантата. Стажът ми предполагаше ежедневно сутрешно спиркостоене, а всичките ми нови книги с прекрасни корици нямаха място в хаосът, който съществуваше сред нещата ми. Така че когато намерих износената компактна книжка, за която съм чувала малки дами да говорят в захлас, казах си, че е време да се помиря с класиката.

Никога до сега не съм се смяла така на неволите и философските размишления на други герои, както на тези. Имаше етап, в който дори се срамувах, че чета подобно нещо. На няколко пъти дори ми стана мъчно, че една история с толкова много потенциал, е скрита в подобна малоумно написана литература. И да, наясно съм, че не е редно да говоря така, при положение, че мелодраматизмът, моралът и религиозните мотиви несъмнено идват от факта, че романът е писан в 19. век. Пределно ми е ясно, че няма как да бъде друго яче, но все пак не мога да си простя, че си го причиних и че Дюма - син ми го причини.

Страници и страници изпълнени с това какви големи грехове имат жените и как Бог ги наказва за тях, но как разказвачът ги съжалява и им симпатизира, тъй като те не са виновни за греховния път, по който са поели, а как съдбата им е била ... дрън-дрън. „И когато БОГ разреши на куртизанката да се влюби, тази любов, която отначало изглежда като прошка, почти винаги се превръща за нея в наказание.”

И колко много сълзи и сополи!! Нямаше една глава, в която за разнообразие някой да не ревеше. И подсказка, това по-често беше мъжката част от историята. Аз се обърнах, за да не види тя, че сълзи капят от очите ми; аз паднах в коленете и’ и се разплаках; аз не я открих у дома и се разридах; аз Я открих у дома и се разридах... Не мисля, че има нещо лошо в мъжкия плач, не ме разбирайте погрешно, но ВСЯКА ГЛАВА?!

Може би съм пропуснала времето, когато „Дамата с камелиите” би ме развълнувала. Отново искам да се извиня на всеки, който харесва тази книга и въпреки това е изчел повърнатото ми мнение. Зная колко е гадно някой да не харесва любимата ти книга. Но ще завърша с два цитата, които надминаха очакванията ми и силно се надявам да са умишлени анекдоти.

„Има мозъчно възпаление,сигурен съм в това и така е много по-добре, защото смятам, да ми прости Господ, че иначе щеше да подлудее. За щастие физическата болест ще надвие психическата и може би след месец той ще бъде излекуван и от едната, и от другата.” – Good work, Doctor!!

„През двадесет и пет дни от месеца камелиите бяха бели, а през пет – червени. Никой никога не разбра причината за тази смяна на цветовете, която отбелязвам,без да мога да я обясня.” Seriously?! O.O Куртизантски мистерии....

Сега като търсих подходящи изображения, защото всички корици са потресаващи, си мисля, че може би балет или опера "Дамата с камелиите" би ми допаднала.


23 коментара:

  1. хаха, това ми е любимия твой пост. чак се зарадвах, че не съм я чел. иначе - http://www.youtube.com/watch?v=QVwaJQafvwI като балет не е кой знае колко зашеметяващ, но аз се радвам на вече позастарели познати лица :D

    ОтговорИзтриване
  2. радвам се, че ти харесва! не съм фен на лошата критика(ако може да се каже, че това съм сторила), но четенето го налага предполагам :))

    ОтговорИзтриване
  3. така е, не може всичко да ти харесва. на мен рядко нещо ми харесва. в смисъл, да нямам и една лоша дума да кажа за него (не само в литературен аспект), тоест ... дръвник съм си.

    ОтговорИзтриване
  4. хах дръвник каза. аз гледам да се съсредоточавам на красотностите, а в литературен аспект доскоро имах някаква цедка явно, и си избирах само книги, които ме надъхват. напоследък няма цедки....

    ОтговорИзтриване
  5. оу, и аз през последните 2 месеца, примерно, имам доста сериозна цедка. не мога да чета друго освен буковски. ужасно е. всъщност, не е толкова ужасно...

    ОтговорИзтриване
  6. какво на Буковски четеш? и аз искам. чела съм само "Поща".

    ОтговорИзтриване
  7. еми, "Поща", "Women", "Нощни улици на лудостта" чета сега и скоро ще си взимам още. Имам му всички книги във виртуален вариант, но ми е много тегаво да ги чета така и съм си изтеглил часове с негови поетични четения. и си се кефя. но не мога да чета друго ... а имам няколко книги на Вонегът, който много ми харесва, но просто не става.

    ОтговорИзтриване
  8. аз бих се зарадвала на "Любовта е куче от ада". айде ти като изчетеш всичко, ми кажи кое е най-хубавото, защото и на мен пак ще ми се дочете по някое време Буковски. да ти кажа като четох "Поща", имах нужда и аз да продължа с него, но тогава не ми се случи, така че говори ми, говори ми!! :))

    ОтговорИзтриване
  9. Не съм изчел още всичко, не мога да си избера фаворит, но дори да бях, едва ли пак бих могъл да кажа какво най ми харесва. като любим ми автор, съмнявам се да има нещо лошо. за сега не съм срещал. много ми харесва как при него нищо не се случва и едновременно с това се случва толкова много. за такива сюжети имам несъзнателна нужда от малък. и през годините съм ги търсил в най-различни филми и книги. Буковски за сега най-успява да удовлетвори тези ми търсения.

    ОтговорИзтриване
  10. и аз много обичам такива сюжети, ама не съм ги търсила несъзнателно, ами като ги открих разбрах, че ми допадат повече от едни или други. много интересно ми стана, кои автори най са се доближавали до това в процеса на търсене?! преоткрива ли ми се, или съм любопитна... не съм сигурна. може би поради липсата на скорост и приключение в четенето напоследък! :)

    ОтговорИзтриване
  11. еми. не са много тия дето се доближават. бийтовете (хенри милър, уилям с. бъроуз, може би керуак). на стайнбек на изток от рая имаше подобни елементи. Кърт Вонегът до някъде. ии не се сещам за повече. (сега като го написах излиза, че това съвпада с класацията ми за любими писатели :D )

    ОтговорИзтриване
  12. :) Вонегът ми е сред to read list-а от много време и все не стигам до там, а ми се струва, че е сред моите хора. и на Стайнбек е му дойде времето. за другите двама съм още малка :D

    ОтговорИзтриване
  13. да си малка, да си малка, колко да си малка. ти си далеч по-начетена от повечето пенсионери. и аз съм малък,айде млад да кажем :D, но не ми попречи много.

    ОтговорИзтриване
  14. амии за преживяването ми с Бъроуз знаеш, а от Керуак така и не се надъхах да вкуся повече от 2 страници, така че достатъчно малка, че да не съм чела съвременни американски класици :)) а пенсионерите сега са с друг манталитет, за тях други са си писали писането, бидейки писатели.

    ОтговорИзтриване
  15. Пропуснала съм това преживяване с Бъроуз :). Мисля, че той трябва да се започне с "Дрога" като не толкова шокираща (тя дори трябва да влезе в училищната програма). След това препоръчвам "А хипопотамите се сварили в басейна си", изгубената около 60 години книга, която е писал заедно с Керуак. И ако ти допаднат там, продължавай смело с останалото. :)

    tiimshel изглежда чете същото като мен :), но не знам дали споделя мнението ми, че това са автори, които или харесваш от раз и ти влизат под кожата, или категорично не възприемаш. Към тях бих прибавила и Борис Виан.
    И пак има едно мъничко "но" - зависи от първата среща.

    П.П. трябваше да започна с поздрави за ревюто. :) Също трудно чета и асимилирам подобни романи.

    ОтговорИзтриване
  16. всеки път като погледна към "А хипопотамите се сварили в басейна си" в някоя книжарница и си казвам - това трябва да го прочета, и все предразсъдъците ме хлопват по тила. оставям си впечатление, че първо трябва да прочета нещо поотделно на двамата, а после общата им работа :)) ако не друго, то поне някой път като не зная какво ми се чете непременно ще експериментирам с авторите. в интерес на истината Борис Виан ми е непознат, което още повече засилва любопитството.

    иначе все ми се ще да мисля за четенето като подбор във времеви контекст. иначе ме е страх, че ще се заровя в еднотипие. в което, като се замисля, няма нищо лошо. май когато съм била най-еднотипна, съм била най-щастлива. :))

    ОтговорИзтриване
  17. Не знам дали някъде е останала "Пази се от оркестъра" на Виан, бях писала за нея в блога - сборник с разкази, толкова "нормален" в сравнение с другите му книги, че е трудно почти да се възприеме като неин автор.
    Само нея не съм срещала при антикварите. "Сърца за изтръгване" се чете веднъж и се помни цял живот. Сюрреалистичен свят, сън, бълнуване, видение на неопределено място и в странно календарно време, между изящни, цветни късчета природа и мутирали, жестоки, несмилаеми навици и възприятия на местните, които са с чиста съвест, защото продават срама си на един лодкар без име.
    "Пяната на дните" привидно е събрала сладникави любовни истории, но наивитетът им е само фон, на който е развихрил по подобен начин фантазията си, ограничавайки количеството изродени душѝ спрямо предната.
    "Червената трева" си е в същия негов стил, но не ме впечатли особено, а "Човекът вълк" все още я преглъщам на малки хапки, особено стряскаща е дори за тези, които са му свикнали, така че не започвай от нея - ще се отвратиш. :) А Виан не го заслужава, той е джаз. :)

    ОтговорИзтриване
  18. точке, няма спор. не са ли повечето, да не кажа всички автори така? иначе Борис Виан и на мен ми е за жалост напълно непознат, но ще се позаинтересувам като намеря време.
    Станислава, (за пръв път забелязвам как се казваш :D, до сега те възприемах като w в полето за писане на браузъра, последвано от бутона надолу и enter, странна работа). все тая, приятно ми е да се запознаем, васко съм аз. та, какво исках да кажа. еднотипието винаги ме е плашело във всички аспекти на живота, но в литературен план за не-твърде-дълги периоди от време не е лошо, не е никак лошо. (визирайки пак скорошната ми любов към Буковски)

    ОтговорИзтриване
  19. tiimshel, може би повечето са така, да. Има и почти масово поносими и харесвани автори, на които по ред причини решаваш да дадеш втори и трети шанс при не особено успешна първа среща.
    Но специално гореизброените (Бъроуз, Керуак, Милър, Буковски, Вонегът), че и Хелър, не са от тях.
    Не допадат особено нито на лирично-романтичните души, нито на силно отнесените по фантастика и фентъзи. За пуританите и стерилните умове е ясно. :) Случайно и някак по инерция може и да им е харесало нещо по-известно, но спират до там. Но нерядко са им скучни, неразбираеми или са отвратени.
    Колкото и да ги харесвам, вече внимавам с препоръките след няколко ужасно разочаровани, особено ако знам какво чете предимно човекът отсреща. :)

    ОтговорИзтриване
  20. Точице, след това описание на Виан как да не се хвана да почета нещо негово!! непременно ще следя за него следващия път сред книжките втора употреба. що се отнася до писателите и шансовете, имам склонност въобще да не попадам в категории. понякога като си харесам някой, изчитам всичко негово и съм толкова пристрастна, че губя обективност. но например на Хелър съм чела само "Параграф 22" и тя ми е една от любимите книги, чак ме е страх да му дам втори шанс от тогава. един вид някъде е авторът и книгите му, някъде са самите книги, една по една. напоследък бягам от отговорност да препоръчвам персонално, защото най не обичам някой да плюе по любимите ми. а и забелязах, че колкото повече споделям любимите си неща с хората, толкова по-малко мои са. :))

    Васко, и на мен ми е много приятно! :)) песента за Буковски съм ти я пращала май, а разнообразието е лукс. преди месец бях постнала това в Тъмблр-а си, много ми е любимо. http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=mmWZOsVtqR0

    ОтговорИзтриване
  21. да, да. това е страхотно. първото стихотворение на буковски което съм чувал и доста често си го слушам и ми става едно такова ... неописуемо. а иначе и това е хубаво http://www.youtube.com/watch?v=hRc6mHS9PjE (сега тва първо ми идва на ум, не че няма много други)

    ОтговорИзтриване
  22. да, обичам му много края! и на това краят му е много красив. като се замисля може би силата му е в края на Буковски. а гласът!! в настроение съм май и аз за Буковски.

    ОтговорИзтриване
  23. еми в такъв случай ще нахвърлям няколко, които намирам в ютюб и ми харесват http://www.youtube.com/watch?v=zsbTKjzp-4A&feature=related , http://www.youtube.com/watch?v=qJzP06n88lw&feature=related , http://www.youtube.com/watch?v=JZbqAD5l90M , http://www.youtube.com/watch?v=pBZC46iMjPQ .

    ОтговорИзтриване