Тъй като вече споделих за чувствата, които изпитвам към YouTube и съм на вълна блогване, редно е да споделя за нещо, което открих и харесвам изключително много - The Lizzie Bennet Diaries. Това е една наскоро започнала поредица – адаптация по романа на Джейн Остин „Гордост и Предразсъдъци”. И държа да отбележа, че бях фен още преди да разбера, че Ханк Грийн (другия от същите братя Грийн, за които споменах в предишния пост) има пръст в това. :)
Четох „Гордост и Предразсъдъци” може би лятото след 10. клас и оттогава ми е сред любимите романи. Честно да си призная нищо друго на Остин не съм чела. Може и да не съм в подходящата настройка на честотите, или пък просто съм неглижяна що се отнася до четене на класическа литература. Също така изключително нетипично за мен, взех книгата назаем. Не обичам да вземам книги на заем, обичам да си ги имам, да зная, че са си мои и че цялата ми отговорност към тях е, защото много ги харесвам, а не защото са чужди. И сега съм изпаднала в ситуация, в която не притежавам една от любимите си книги. Ами ако отново така нетипично за мен ми се прииска да я препрочета. Както и ми се прииска покрай това YouTube-шоу. Но тъй като вече съм чела романа, ще се кача едно ниво нагоре и не ще си купя първото издание, което ми попадне – ще чакам перфектната книга.
Обожавам „Гордост и Предразсъдъци” като концепция. Вече ми е твърде далеч да говоря за начина на писане или детайлите на книгата, но историята е това, което ме държи непримирима вече... 5 години. Правя около 2-3 редовни препратки във всеки случай на нужда. Дори и тук, ако не се лъжа съм говорила за нервите ми, като на госпожа Бенет. “It is a truth universally acknowledged, that a single man in possession of a good fortune, must be in want of a wife.” А гордостта... и предразсъдъците... а Мистър Дарси е мъж, който трябва да съществува в реалния свят(макар и да не са много жените, които да могат да отговорят на подобни високи изисквания, според мен). И бащата на Лизи, и лекомислените и’ сестри, и всичко, което тя представлява – твърде много за жена от онова време и твърде смътно и мъгляво за жена от сегашното.
Що се отнася до The Lizzie Bennet Diaries , бих го описала като осъвременен вариант на книгата, който доста плътно се придържа към нея, без да става пошло или преекспонирано. Тъкмо напротив, сериите са направени с видима страст към историята и уважение към труда на Остин, с внимание към всеки детайл, в същото време свежо и близко до мислите и ежедневието на една съвременна Лизи. А последният излязал епизод (7.) е фантастичен – тъкмо туистърът в началото. Той ме накара и да съм блого-експресивна по темата. Не можеше да съществува нещо толкова добро book-related и аз да не го разпространя по всички ми познати методи за масова комуникация. Дори не съм сигурна дали мога с думи прости и небръщолевещи да опиша чувствата си към подобна работа в Интернет.
Lizzie Bennet, decent enough
Препоръчвам 1. - 6. серия преди гледане на 7. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар